текстът като инструмент за улавяне на ефимерното. думите не описват, а обитават; не предават, а улавят. времето не е линейно, а се разгръща в кръгове – съзнанието се връща към отминалото, омотава го с настоящето и го събира в емоционални струпвания, които се разпадат в образи и асоциации. реалността е лишена от сюжет, а структурата ѝ се определя единствено от потока на съзнанието.