има нещо смущаващо в сближаването; в това, което се случва с мен, когато другият застане твърде близо. лицето му започва да се изкривява в нещо очакващо. погледът му не просто гледа, той търси. а всяко търсене е искане, и всяко искане — заплаха.

позволя ли на другия да влезе, ще трябва да направя място, да разместя, да се огъна, да обясня, да разкрия.

но как да разкрия онова, което сам не разбирам?

как да позволя да бъда видян, когато съм несигурен дали самият аз бих харесал онова, което ще видя?

по-лесно е да остана далеч. не защото не харесвам хората, а защото се страхувам от отражението си в тях.

страхувам се, че ще повярват, че съм това, което виждат — и че аз самият ще започна да го вярвам.