в присъствието на другия тишината става обект, а участниците се оказват вътре; мисленето се сгъстява, придобива повърхност – вече не се движи плавно и свободно, самоограничава се

другият поставя граници и всяко движение става известно, дори когато не бъде забелязано, а всяко мълчание – преднамерено

не се преструвам, а опитвам да бъда по начин, който може да бъде наблюдаван

не играя роля, ала да кажа, че съм себе си, би било преувеличено

аз-ът се измества
леко, но достатъчно, за да не мога да го нарека свой

никой не говори, но и никой не си тръгва

адаптираме се, ала не един към друг, а към една обща конструкция, в която временно сме съвместими

не е неудобство
а напрежение

не е присъствие
а корекция