ала нима съм само аз проклет да помня всичко?

с всичките причинности и предпоставки; с всичките лица и думи, които други са изричали (без да искат, само колкото аз да ги запомня и да имат значение само за мене);

в паметта си да съм едновременно дете, което се крие от майка си, че пише с лявата ръка; да съм ученик, притеснен, че нещо не се разбира с класа си или класът му не се разбира с него; да съм онзи път, като отварях зрънчото и ми се падна кукла; онзи път, като откраднах сникърс от магазина; онзи път, като ме ощипа оная отпред блока; онзи път, като реших, че се разделяме; че се обичаме; че няма да звъня на баща ми, защото ми е писнало да ме кара да се чувствам недостатъчен; или като разбрах, че от мен няма да излезе кой знае какво, че и аз остарявам, че и моето тяло е тяло, а аз съм обречен да стоя в затвора му и да се чудя - докога така?

докато започна да забравям? или докато ми гръмне главата от всичките тия спомени?

бум
да си събирам зъбите,
докато да мечтая да заспя.