нима не е ясно, че никой не достига до пълна зрялост, че никога не може да бъде постигне пълна завършеност, че цял живот се лутаме напред-назад между детинското и идеята за зрелостта, без да можем да се закрепим окончателно за никое от тези състояния?

човекът е нещо недовършено, несигурно, непрестанно оформящо се – и все пак сме принудени да се държим така, сякаш сме напълно завършени и зрели

но ако за миг свалим маската си, ако позволим на собствената си инфантилност да изплува на повърхността, веднага биваме посочени и заклеймени

а нима има нещо по-непоносимо от зрялостта, която не е нищо друго освен напластяване на условности, зад които се крие едно вечно разкъсвано от съмнения същество?

всичко, което е напълно узряло
е вече мъртво