будността не идва внезапно

тялото се събужда на части

слухът изпълва стаята, оформя се по нея, настанява се; после зрението — разлива се между стените, удря се в тавана, разплисква се по пода; накрая е ред на мисълта, която да започне да ме мисли, да се сгъстява, да ме изпълва отвътре — да се оформя по мен

мързимедасимиязъбитенотрябваналинеискамдамипаднатдокатосъмощемладводаслимонпредихраненекъдемиеризатаидънкитестигасъмсемоталчеавтобусътскорощеетукдасизаредятелефонакатостигназакаквилиглупостипротестираттозипъткаквомегледашхаресвашлимеилиискашдамигепишпортмонетоданемиерошавакосатасалатаилисандвичтоякоремкакщегосмъкнадолятотоощеработакогащепочивамнеможелоотпусктолковаскороаменвечесъвсеммисеумиратояавтобуссмърдинауринасъседътпаксиеоставилбоклукавъввходатаязамразенапицадалищемидокаракиселинитиядваматадалисеобичатабесамозашоуестигаиазсъмвисялпредтояекрандаотивамдасимиязъбитеналинеискамдамипаднатдокатосъмощемлад

а в тишината за миг ще се замисля:
как мина денят ми? годината?

как се събудих на тридесет и пет?

сънят не идва внезапно
тялото заспива на части

зрението се прибира навътре; слухът събира последните трохи, дето долитат от прозореца, а мисълта се разрежда до един последен въпрос на който така и няма да си отговоря