има неща, които се губят, преди да бъдат притежавани. лица, които се познават, без да са срещани; места, които се обитават, без да са били посещавани — липси за всичко онова, което е било пропуснато

дали някога съм имал каквото и да било, или съм живял единствено в абстракции от възможности?

липсата е дом на несбъднатото
тя има собствена архитектура. в нея фантазиите тежат повече от събитията; спомените, които не са се случили, надделяват над преживяното

липсата е незавършеност
всичко случило се — лицата, които съм срещнал, обичал или мразил; местата, които съм посещавал — избледняват.
те са изживени — те са завършени.
остават само липсите — проекции на всичко онова, до което никога не съм се докосвал.

липсата е пропукване
тялото я обгръща, като че е раната. натрупва се около нея, оформя се според нея, загрубява — създава белег

липсата е песачинка, която дразни
увивам се около нея, около празните ѝ пространства, около идеята за онзи себе си, който никога не съм бил

липсата не се преодолява
тя не изисква, не задава въпроси, не предлага утеха. остава, без да настоява за смисъл

животът не е поредица от случвания
той е топография на незапълненото