реалности

пространство, където въображението се сгъстява до плътността на спомен; всяка реалност е едновременно истина и илюзия; конструкта от думи, която трепти според честотата на онзи, който я наблюдава. тук времето не е линейно, а е спирала от преходи между видимото и невидимото. реалностите не са завършени – те са врати към множество интерпретации, отражения на вътрешния свят, в които читателят не е просто наблюдател, а обитател.