думите като носител на естетическо удоволствие, като капан за образи, предаващи неизречимото. уловен поток на възприятията, който не цели да фиксира момента, а да го освободи в цялата му неуловима красота. тишината между думите е заредена с всичко онова, което все още не може да бъде опознато, но е било изпитано; преминало е през съзнанието и му предстои да се промуши между безкрайните материи на реалността.
