(1.) субективна проекция на личната реалност, която се разгръща чрез усещания и възприятия, недостъпни за другите; метафизично отражение на вътрешния свят, чийто смисъл е невидим за външния наблюдател.
(2.) мета-модернист, който търси баланс между абстрактното и реалното, личното и универсалното. съществуване в състояние на вечна промяна, между това, което е било, и онова, което ще бъде, чрез постоянно изследване на собствената реалност.
(3.) артист, който вярва в изкуството на възприятието и отразява опита, без да претендира да го обясни.
МАНИФЕСТ
когато всичко вече е било казано, всички смисли са получили своите наименования, преживели са своите идеи и са се събрали в дигитален интелект, създаващ дигитално творчество, изкуството се превръща в проекция на изчерпаното.
единствената оригинална форма на сътворяване остава неподправената моментна извадка от потока на подсъзнанието – поглед в огледалото на субективното, където реалността е такава, каквато е била само миг в безкрайната матрица на преживяването.
и ако всичко вече съществува и е осъществено, то самото мета-сътворение съдържа потенциала на онова, което е било, и същевременно на нещо напълно ноxво, осцилирайки между епохи, философии и вярвания в търсене на своята идентичност.
всяка реакция, всяко докосване до мета-творбата е част от нейния жизнен цикъл, който продължава да се развива в динамичен диалог между миналото и бъдещето, поставяйки я в контекста на глобалната културна среда, без да я унифицира.
